Тук е Водопадът!

е
Тук е най спокойно и прекрасно място, можете да се отбиете за почивка или да се усамотите, да дойдете заедно с любимият си и да гледате красотата на природата!

имах нужда да се усамотя за малко да помисля...

Имах наистина ужасен ден. За това реших да отида на водопада...но мястото вече бе заето.

Само като я видях, се обърнах, за да си тръгвам. Но тя ме забеляза и ме спря.

-Какво правиш тук?

-Нищо, разхождам се. -седнах до нея. -Как си?

-Добре съм .Исках да остана малко сама, но...нищо сега сме две

-Ако искаш да се махам само кажи. И без това е скучно тук.

Днес си сложих син потник,къси дунки,червен колан и високи обувки с дебел ток.Пак се облякох с любимите ми цветове...
Реших малко да се усамотя и избрах най-успокояващото и красиво място в Мистик Фолс-Водопадът.Никога нямаше да ми омръзне да гледам как водата пада и се превъща в пияна и този процес се повтаря непрекъснато.Както животът и смъртта.Както си стоях и гледах към красивият водопад,осъзнах че не бях самичка зад мен имаше някой.
-Каралайн...-чух познат до болка глас,само той ме наричаше с пълното ми име за всички други бях просто Кара,но не и за него.Затворих очи за секунда и след това се обърнах.

Просто не мислех,че някога отново ще я видя,но съдбата си беше съдба.Знаех,че ще е тук,само трябваше да я потърся.Тази дарба на Фред ми беше много полезна.Каралайн беше прекрасна,както винаги.Стоеше обърната с гръб към мене и наблюдаваше водопада.Едвам събрах смелост и произнесох името и макар,че за част от секундата ми се прииска да не бях идвал.Как щях да я погледна в очите след всичко?!
Тя се обърна плахо към мен.

Когато признесе името ми,през мен преминаха много чувства от които най-добре различих болката...
-Кристиан..-казах бавно и се опиах да не издавма нищо с изражението си.Той беше прекрасен както винаги.Беше се променил във стила с годините но това беше нормално.За мен беше същият,абсолютно същият.
-Какво правиш тук?-влезнах под каменната си обвивка.Нямаше да му позволя да дойде тук и пак да ми разбие сърцето.

-Какво правиш тук?-попита ме Каралайн,опитвайки се да ме отблъсне.
Поклатих леко главата си на страни.
-Липсваше ми,Каралайн.-казах и се усмихнах.
Това не беше лъжа,наистина я обичах,толкова много време я търсех и не я намирах,но късметът ми се усмихна когато намерих Фред и полензата му дарба да локализира всеки на тази земя.

-Липсваше ми Каралайн-каза той и ми се усмихна.Направо ме разби ,аз да съм му липсвала,да бе да.
-Кооолко зле си си ударил главата?!-казах иронично.За колко глупава ме мислише,че ще му простя че през всичките тези години в които го нямаше е съжалявал и сега се разкайва,че ме изсотави .Но не беше и лъжа,че исках думите му да бяха истина.

-Колко зле си си ударил главата?!-каза иронично тя.Подсмихнах се.
-Не съм си удрял главата никаде!-ухилих се и прочетох мислите и използвайки една от силите които усвоих.
Каралайн си мислеше,че никога не съм я обичал и не ми пука за нея и че съм тук само за да я използвам.Лъжи,лъжи и пак лъжи.Нищо от това,което си мислеше не беше истина.Обичах я,и винаги съм я обичал,всъщност тя е единствената която
съм обичал..Никога не трябваше да си тръгвам.
-Т-ти..мислите ми ли прочете?!-попита ме Каралайн опулена.
-Да..и да знаеш грешиш за всичко!!!-казах ядосано и за секундата се озовах на милиметри от нея.

Наблюдавах замисленото му изражение и тогава осъзнах,че ми четеше мислите.
-Т-ти..мислите ми ли прочете?!-попитах го опулвайки му се.
-Да..и да знаеш грешиш за всичко!!!-той каза ядосано и за секундата се озована милиметри от мен.Ахх колко близо беше,чак исках да.."НЕЕ!!" изкрещях си наум,не можех да допусна чувствата ми да надделеят над разума.Опитах се да го блъсна,но той хвана китките ми и каза:
-Никаде няма да отиваш..,не и преди да разбереш истината!!!-почти изкряска в лицето ми Кристиан.Дръпнах ръцете си от него.
-И каква е тя??!Че ти си един ск--не можах да довърша изречението си защото той ме целуна.

-И каква е тя??!Че ти си един ск--не я оставих да довърши изречението си!Целунах я и използвах друга сила,която ми беше много полезна показах и мислите си.Тогава тя отвърна на целувката ми.Не ми беше нужно да чета мислите и за да знам,че беше осъзнала грешката си.Отръпнах се леко и я погледнах.
-Липсваше ми!-казах и тогава,когато най-малко очаквах тя побягна с вампирска скорост.

Той ме целуна!!!И не само..,показа ми мислите си и разбрах,че всичко,което си мислех е грешно.Не издържах и отвърнах на целувката му.Той се отдръпна и ме погледна нежно.
-Липсваше ми.-каза Кристиан.Погледнах го..не можех да понеса всичко,просто ми дойде в повече и побягнах с вампирска скорост далеч от него.
След като навлязох добре в гората се облегнах на едно дърво и затворих очи в опит да спра стичащтите се сълзи.
-------------------------------------------------------------------------------
П.П.-пиши направо в гората.

Излязох от къщата си след като се върнах отново в града.Имах нужда да се махна от тук,от съществата от близначкит...от двойничките си.
Сега отидох на водопада,това място беше едно от любимите ми,шума на водата,песента на птиците...седнах на брега и се замислих!

Излязох и оставих Никол ,да спи,реших ,да се разходя,сам и стигнах водопада.Там една не паднах стоеше Катрин.Само на няколко метра,от мен ,не знаех,как да реагирам.Борех с чувството ,да я удуша и да я целувам.Тя още не ме беше усетила,което беше странно.Хвърлих се напред и я заковах под мен ,първо ядно я стиснах за гушата.
- Ще те убия ,какво правиш тук ?-След което се наведох и я целунах,но беше странно,че тя се вдърви под мен ,не ми отвърна ,даже се опита ,да ме отмести.
- Сега на каква се правиш,на честна ли ?-Засмях се.

Докато стоех на брега и си мислех за Катрин, за вампирите,за другите ми двойнички и как е възможно когато един мъж ме приклещи под себе си и заговори за убийство,какво съм търсила тук.Беше силен и .... нима и той бе вампир.После ме целуна,опитах да го изтласкам от себе си ,но не успях
-Тук живея,за какво говориш? Май ме сбърка с някого
Мъжа ме гледаше изненадано

- Как така съм те сбъркал,Катрин ,сега на каква се правиш,не казвай,че не ме помниш ? Това би било лудост.-погледнах я. Каквато ѝ игра,да играеше,щях да разбера.Доближиш се до нея ,подуших я ,дори ароматът и беше странен,миришеше на човек,ама как беше възможно.
- Не знаех,че можеш да заблуждаваш така,да се представяш на човек,но колко неща не знам ,за теб Катрин.-усмихнах се ,но в тази усмивка,нямаше радост.

Той ме помисли за Катрин,една от двойничките ми,явно се познаваха добре щом ме гледаше и ми говореше така
-Не,че не помня-не те познавам -казах съвсем нормално на момчето над мен.Той ме подуши,с ега беше ясно-бе вампир.Нима един вампир можеше да подуши друг и да не разбере,че под него стои човек
-Явно много неща не знаеш за нея,щом не знаеш,че има двойничка-засмях се и спрях да опитвам да го избутам.Всъщност дали бе срещал и другите двойнички на Катрин.
-Не съм Катрин и моля стани от мен

Погледнах я така,сякаш беше полудяла.
- Двойничка ? -казах ,но все пак изпълних желанието ѝ и се изправих от нея.
- Мога ли да ти вярвам ?-имаше само един начин да разбера,само кръвта ,не лъжеше.Доближих се бързо до нея и я ухапах за врата,в мигът ,в който отпих от кръвта ѝ,знаех,тя не беше Катрин и нещо повече,беше човек.Отдръпнах се извадих кърпичка и я подадох.
- Съжалявам ,но трябваше,да се уверя,че ми казваш истината.Ти коя си,как се казваш ? -Още не можех,да повярвам,че Катрин имаше двойничка ,при това човек.

Продържаваше да не ми вярва
-Мисля,че може да ми вярваш-казах като се изправих.Но той явно не ми вярваше.Бързо бе до мен ,усетих леко пробождани в областта на врата и едва не паднах...Явно сега ми повярва,защото ми се извини и подаде кърпичка
-Убеди ли се?Явно не вярваш на никого...-той продължаваше да ме гледа изненадано и да задава въпроси-Казвам се Елена и съм една от двойничките на Катрин и до колкото ми е известно съм единствената която е човек..а ти кой си?