Тук е Барът!

-Правила ли си нещо гадно на някой за което съжаляваш?-интересно ми беше какво щеше да отговори.Ако на мен ми бяха задали същият въпрос навярно нямаше да се сетя,защото не съм правила гадно на никой досега,опа тук сгреших когато ме превърнаха във вампир убих прислужницата ми,не го направих нарочно,но още съжалявам.

Леле.
-Какво е направил,че те е ядосал толкова че да го убиеш?
много добре знаех,че на вампирите не им трябва много за да убият някой но все пак ми беше любопитно.

-Ясно...Е аз съм по-спокоен вампир-засмях се-имам предвид мисля преди да направя нещо и гледам нещата да се развият без насилие и подобни.-усмихнах се.
-Е да си продължим играта.Давай избирам предизвикателство.

Ухилих се.Нищо не ме спираше.
-Гледай само..-Станaх от стола и отидох при един пич и той ме изгледа и ми се усмихна.
-Мога ли да ти помогна с нещо,захарче?-усмихнах се и му казах.
-Обичам те-после се ухилих тъпо и го оставих там да си седи.Седнах на стола и се облегнах на лакътя си лигаво.-Мой ред е.Истина или предизвикателство?
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ПП-съжалявам че писах толкова късно просто тати искаше да му покажа някой работи на лап топа и нямах време.

Добрем,както искаше.
-Искам да целунеш бармана.-усмихнах се дяволски,просеше си го.Пък и бармана щеше да се окаже щастливец.Извиках барманаи му казах.
-Приятелката ми има да ти каже нещо многоо,многоо важно-избухнах в смях,"пияница" помислих си и отново се разсмях.

Присвих очи.
-Какво?Ти не поясни къде така че..-каза Катрин и се изхили.
-Добре избирам истината..-усмихнах се,да видим какво ще измисли дам е пита този път.

Не се сдържах и избухнах в смях още щом видях лицата на бармана и "моята любов" сигурно вече ни мислиха за луди.Реших да импровизирам и да разсея съмненията им за психичното ни състояние.
-Хаха много ясно че в човек,вампирите не съществуват!!!-погледнах ги с крайчеца на окото си и видях че съм успяла.И тогава използвах силата си за да и кажа какво наистина мисля по въпроса.Направих така че в момента Катрин да може да чуе мислите ми.
"За мен не е важен видът,важното е да е истинска любов,за нея няма граници".

Слънцето бе залязло преди четири часа и реших да изляза.
Отидох в един бар. Огледах хората имаше само 7мъжки вампира и 2женски, останалото бяха хора. ...Женските вампири обаче се смяха като луди...та както и да е, седнах и си поръчах.

Когато спрях със "видението си" чак тогава усетих че на бара беше седнала една вампирка.Брей много вампири имало тука бе.Обърнах се с лице към нея и се усмихнах леко пиянски.
-Здрасти!-зад мен Катрин подаде глава и се ухили тъпо на момичето.После се извърна към мене и ми каза:
-Хей ще извиняваш,но огладнях ще се върна след малко.-усмихна ми се и аз отвърнах.
-Добре!Чакам те.-Катрин излезна от бара с човешка скорост.Обърнах се към другата вампирка.

Извърнах се обратно от тях още когато ми се усмихнаха тъпо и изпих скоча си.

-Как се казваш?-май не и бях много приятна,че и се натрапвам ама пукаше ли ми?-мнее.-Аз съм Кара и съм като теб.-казах и се усмихнах извъртайки глава настрани.

-Знам че си като мен.
-...Как се казваш?
-Ашли.
-На колко си?
-На разпит ли съм?

Измях се.
-Мнем просто питам,не хапи-измях се пак и отпих от бирата си.Леле пак свърши.Поръчах си още еднаи се обърнах към Ашли.

Усетих, че пак ме гледа и се обърнах и аз към нея. ...Видях бирата и и си поръчах и аз.

-Е нова ли си в града или си тук от дълго време?-попитах я и се усмихнах леко.

-...От 1 година живея тук. -отговорих и кратко...всъщност тя ми допадаше..не знам защо.

-Аз току що се нанесох.Харесах града пък и чух че тук има много вампири и както гледма не са ме излъгали.-Защо дойде тук?-попитах я,усмихнах и се и отпих от бирата си.

-Тук съм родена. Преди няколко години се изместих в Лос Анджелис, но реших да се върна. ...Много се смяхте, ти и другата вампирка..-сменях темата

-Ами играхме на истина или предизвикателство ако си чувала за тази игра?