Тъмните улици.

Елена скоро се върна в града и се настани в старата си къща.Днес реши да се разходи по така познатите и улици.Но не оживените.Искаше малко спокойствие и тишина.Да остане сама с мислите си.Спомни си последния път когато беше в града с родителите си и брат си!Продължи да върви когато....

Реших да се разходя по тъмните улички. Въпреки че не трябваше да са оживени една кола за малко да ме блъсне.. е не че щеше да ми стане нещо. Само изпсувах тихичко и продължих да вървя по улицата, забила поглед в асвалта. Докато заплеснато се разхождах се блъснах в едно момиче.
-Опа! Извинявай - казах й и се усмихнах.

Вървях бавно унесена в мисли когато едно момиче се блъсна в мен.
-Опа извинявай - каза тя
-Не се притеснявай аз също се бях замислила - погледнах я .Беше нова не я познавах
-Аз съм Елена - подадох й ръка - От тук ли си ?

Усмихнах се. Изглеждаше мило момиче. Не ме обиди, че я блъснах, нито ме напсува.
-Аз съм Никол Приятно ми е - казах и стиснах ръката й. Тогава ме попита дали съм оттук.
-Не, не съм оттук. От Герамния съм - казах.
-Всъщност пристигнах днес в града - казах и се огледах. Май в момента не бях много сигурна къде съм, но дано докато се прибера да не се затрия из улиците.

-Добре дошла в града Никол - любезно и отвърнах аз.
Изглеждаше симпатична и мила.Беше с руса коса.
-Защо си напуснала родината? - не беше възпитано да я питам но исках да я опозная

-Благодаря - отговорих й и се засмях.
-Ами добре си живеех от 1310 до 1961, докато не решиха да построят прословутата Берлинска стена. Тогава се махнах, имаше прекалено много размирици и реших да заживея другаде... Била съм във Франция, Испания.. май след това бях в Италия и накрая в Русия, но никъде не се задържах за дълго. Дано тук да остана повече време. А ти оттук ли си? - попитах я.

За какво говореше тя...може би не чух правилно и отговорих на въпроса й
-Да родена съм тук.... но до скоро бях във Франция - отвърнах тихо но в главата ми още се въртяха годините соито тя спомена .... 1310-1961
-Ъъ как така 1310?

-Ммм.. Франция.. там много ми хареса.
Тогава попита за годините. Опаа.. тя май не знаеше за вампирите. В този град бяха доста, мислех, че знае, но уви.. сгафих. И сега какво да й кажа .. "Ми аз съм вампир".. нее, не звучеше особено добре. Или можех да й кажа, че съм объркала годините.. не ставаше, споменах Берлинската стена, скапани исторически факти!!
-Ъмм.. чувала ли си историите за вампири?
-Да, стари легенди с които плашат децата или си убиват времето - Елена кимна с глава и се засмя.
-Амии.. как да ти кажа.. не са точно стари легенди. Доообре, ще ти кажа, но само не искам да припадаш. Аз съм вампир.. на 700 години - казах й и изчаках реакцията й. Тя само ме погледна невярващо, после с насмешка, а накрая, когато видя че не се шегувам, ми хърли стреснат поглед и леко се олюля. Хванах я преди да падне на земята и тръгнах носейки я в непозната посока. А уж казах, че не иска да припада..

Тя..тя говореше за вампири.Онези от легендите.
-Аз съм вампир.Моля те не припадай. - каза Никол
изведнъж пред очите ми настъпи мрак.Какво как така вампири ,но това са легенди нима е възможно?Незнам какво стана но явно бях припаднала.Когато се свестих бях на една пейка а тя стоеше до мен.Погледнах я ....
-Наистина ли си на 700 години?

Вървях през улиците и си мислех за станалото,той вярваше,че аз съм Катрин.Беше с мен,но всъщност бе с нея и колкото ида го отричаше не бях глупава.Макар да ми обеща да се видим не ме потърси,а аз нямаше как да го открия.На тази улица за първи път бях срещнала вампир и сега се надявах да не се случи

Гледах Елена винаги от далеко,сега стоеше сама исках да я доближа,да поговоря с нея. Знаех,че е различна от Катрин и това си личеше. Приближих се към нея и казах:
-Извинявай може ли да се запознаем?

До мен се приближи едно момче,изглеждаше мил и поискада се запознаем.Странно,че не го бях виждала до сега,дали бе нов или...вампир
-Елена -все пак подадох ръка и се усмихнах -Нов ли си?
Любопитството ме гризеше докато не погледнах очите му...бяха невероятно зелени и вперени в мен

-Стефан,приятно мие.-поех ръката и и нежно се здрависах-Не не съм нов но отсъствах известно време.
Беше още по красива от последния път,когато я държах в ръцете си. Радвах се,че я бях спасил,преди колата да пламне:
-Знам,че е странно някакъв непознат да те заговаря но...
Всъщност не намерих думата:
-Както и да е исках да се запознаем.

-На мен също -той нежно пое ръката ми и се здрависахме.Каза,че не е нов..странно
-Странно,но не съм те виждала до сега..-в очите му имаше нещто странно но и познато.-Да странно е ,но нямам против.Нямам много приятели
Защо имах странното усещане,че и той е като тях
-И къде беше до сега?

-В Европа,учех там,сега беше крайно време да се прибера.
Беше така но преди да я видя,така че съвсем не я излъгах.
-Няма как да ме помниш отдавна не съм се прибирал.
Усмихнах и се,гледах нежното и лице,беше невероятно красива и нежна,черти който Катрин никога не можеше да притежава.

-Къде в Европа?
Аз също бях там последните години,но беше наистина странно,че не го познавах.Имаше обаче в него нещо познато,погледа му,очите му
-Сигурен ли си,че не се познаваме?
Какво бе това усещане,защо се чувствах така

-Може не знам...
Може би от катастрофата ме виждаше като в сън,за това си мислеше,че ме познава:
-В Италия имам роднини там.
Да все още имаше нещо останало от нашия род.

-А може и само така да ми се струва
Трябваше да се спра,напоследък се държех много странно
-Италия е красива,бях на близо..във Франция
Веднага след катастрофата ни пратиха там,но не останах дълго,предпочитах да съм тук,близо до тях,до града който се оказа,че не познавам

Без да искам за малко да кажа "Знам" но се спрях:
-Да хубаво е и аз така съм чувал...
Всъщност не бях ходил много във Франция,определено владеех френски но не харесвах хората:
-Ти сега с какво се занимаваш,искаш ли да отидем да пийнем нещо?

-Трябва да го видиш
Стефан ме покани да пийнем нещо,нямах против
-Всъщност с нищо - освен че ставам за храна на вампири,но слава богу не ме използват още,имам двойничка или по точно 2 -Скоро се върнах и още съм в почивка.Къде ти се ходи? Забравила съм кафенетата -казах исе засмях

-Аха!
Кимнах леко,определено не знаех,сега ли да и го кажа или после и внимателно:
-Да лошо е!
Кимах но определено,щях да и го кажа по внимателно:
-И аз не съм ходил още мислех,че ти ще знаеш.

Държанието му беше малко странно,но може би на мен така ми се струваше.Засмях се когато каза,че и той не знае къде му се ходи,да не говорим за кафета
-Да отидем другаде.плажа или..незнам

-Да плажа е много добра идея.
Харесвах плажа,а и щях да имам време да я опозная още повече. Надявах се да ме допусне до себе си:
-Води ме!