Кафенето на Мистик Фолс.

Това е кафето.Тук можете да дойдете с приятели и да пиете горещо кафе,топъл шоколад,чай и т.н.

Цял ден скучаех у дома. И накрая реших да отида на кафе.
Отидох в най близкото и седнах. Поръчах си сок от вишни.

С Ники ,дойдохме на пием кафе ,имахме нужда да излезем ,да се смесим с хора ,в противен случай ,когато сме на саме ,правехме едно и също ,не че се оплаквах.Но не исках да си мисли,че бях с нея ,само заради удоволствието.За това излязохме заедно. Седнахме на маса до стъклената витрина и наблюдавахме оживената улица.Сервитьорката дойде.
- За мен чисто ,кафе -казах и се усмихнах.
- А за теб Ники ?-обърнах се към дамата си.

Усмихнах се и го погледнах. Подпрях се с лакът на масата и се загледах в очите му и бях почти сигурна че гледах средно между тупа и хипнотизирана. Накрая се освещих.
-Едно мокачино - поръчах си и отместих поглед, оглеждайки хората в кафенето.

Никол ,се беше загледала в мен ,а аз и се усмихвах.Донесаха ни поръчката,отпих от своето кафе ,горчивият вкус ,ме заля ,но това беше истинското кафе.
- Много си замислена.-казах ,като проследих погледът ѝ,който се беше зареял навън.

Продължих да гледам още няколко секунди.
-Ааа не - казах, отричайки.
-Просто когато погл.. - започнах да говоря, но спрях, осъзнавайки колко тъпо ще прозвучи, ако кажа това което мислех.
-Нищо, забрави - казах и се усмихнах, като отпих от мокачиното си.

Протегнах ръката си и нежно с пръсти погалих бузата ѝ
- Не се притеснявай Ники ,каквото и да си мислеш.-засмях се
- Моите мисли ,също не са по-различни.-засмях се и я погледнах дяволито.

Усмихнах се.
-Аз не мисля за нищо сега - казах и се усмихнах.
-Просто.. ох не мога дати обясня точно - казах и се засмях. Аз самата знаех какво имам предвид, но не можех да го обясня на него.

- Е няма нужда да ми казваш-Виждах ,че не иска да говори.За това нямаше да я притискам ,хванах ръката ѝ,усетих как потръпна,усмихнах се.

Потръпнах когато ме докосна. О, Боже, ама какво ми ставаше. Та аз никога не съм била такава.
-Ти ме разваляш - казах и се приближих към него.
-Към .. по-добро - засмях се и го гушнах лекичко.

Прегърнах я и аз и я целунах.
- Ти мен също-засмях се.
- Макар ,че до сега си мислех ,че е невъзможноПостояхме гушнати ,аз проявявах нежност ,ама какво ми ставаше ? Е какво пък толкова всеки има нужда от промяна ,от време на време.

Усмихнах се леко.
-Явно е можело - казах и го погледнах.
-Или пък се заблуждаваш - допълних малко след това.
За момент се почудих дали да не излясним всичкосега, но си казах че ще е по-добре да не подхващам темата. Едва ли на него му се говореше за такива глупости, макар за мен да беше от една страна важно, за да знам какво да очквам занапред.