Тъжната истина....

Понякога обичам да пиша като ми дойде муза.Знам,че не са кой днае какво и нямат много смисъл но вижте ги!!

Измамник
Забравих коя съм!Забравих всичко и защо?
За да си мисля,че нещо ще стане.Отново сгреших.
Ти си поредния измамник който иска само едно.....
Не няма да се хвана пак.Не си мисли,че ще те чакам.
Вече те изтръгнах и няма да позволя да се върнеш!!
Вече знам какво искам и това не си ти!!!



Ти ли си?
Ти ли беше или някой друг? Аз ли съм или ти ме направи такава?
Незнам и неискам да знам!
Остави ме да живея не се намесвай в съдбата ми....
Не искам да знам какво ме чака,сама ще разбера и ще мина през него
независимо грешка ли е или не!!

Ти или те?
Незнам какво искам,кой от всички около мен.
Дали усмивката красива,
дали миналогодишната ми страст,
или човекът който ме разсмива,
или искам теб.
Обичахме се дълго , но нещо стана между нас!!

Авантюра

Само тази нощ ела
ще ти покажа моите женски номера.
Знам,че искаш нещо по ръба,
но знай,че от днес аз нямам душа.
За да имаш мен сега,
готов бъди да платиш безумна цена.
Знам,че това е само лятна авантюра,
но това е моята присъда,
да бъда ангел с дявалска душа
и след всеки следващ аз да продължа.
Лутам се в лабиринт от сърца,
но аз съм тяхната ледена кралица!!!

Една нощ

С теб отново бях онази нощ
едно бях с теб,усетих твоята мощ.
Не вярвах,че истина е всичко това,
че отново усетих твоята топлина.
Говорихме с теб до ранни зори
и споделихме си тайни стари дори.
А сега накъде ще вървим
неможем заедно отново да бъдем.
Много неща разделят ни сега
за нас отредена е друга съдба!

Грешка

Грешка допуснах,че те оставих
с други бях но не те забравих.
Знам,че те нараних силно,
но пред ситуацията бях безсилна.
Въпреки това още ме обичаш,
няма смисъл вече да отричаш.
В очите ти видях искри
и пламъка още да гори.
Но пътищата ни са различни
към това да бъдем ли безразлични.
Можем ли да оставим миналото назад
и отново с теб да бъдем пак?

Дива

Стена издигна в моето сърце,
от лъжи е излято твоето сърце.
Защо не ме остави полужива,
защо се върна в моя свят?
Преди теб не бях сълзлива,
а бях жива,свободна,дива!

Мълчи

Знам какво изпитваш!
Но знаеш ли какво искаш?
Не и мен,не отново.
Мълчанието ти значи много!
Защо отново проговори?
Защо опитваш да объркаш моя свят отново?

Сини очи
Забравих да се смея,
от години в ада аз живея!
Оплете ме в море от лъжи
повявах на твоите сини очи!



Не си вечен
С тебе знам,че нищо не е вечно,
нито любовта ни,нито аз и ти.
Завинаги ще сме далечни
като звезди в сините висини.
Знам,че още има любов за мен
и няма да спра да търся нощ и ден!
Ще се възродя като феникс от пепелта
ище живея за любовта!

Много са красиви

Благодара..по късно ще има още

Както казах в др.форум Много са хубави

Благодаря

Борба

Спрях с живота да се боря,
спрях за обич да моля.
Искам да живея спокойно
не като теб да се държа непристойно.
Отказвам да видя съдбата,
с нея няма да играя играта.
Писано ми е да съм силна
и на мястото си да стоя стабилно



Зима
В очите ми презрение има,
в сърцето ми настани се зима.
За всичко виновен си ти,
в очите ти искам да има сълзи!
От днес нататък маска ще нося
от мене прошка ще просиш.
Любовта в мен уби
с хилядите твои лъжи!
Няма да бъда същия ангел,
за тебе ще бъда същински дявал!


Минало остани


Миналото пак при мен се върна
о живота ми пак преобърна.
Опитваш на очите да сложиш перде,
но вече не съм онова дете!
Старата любов ръжда не хваща,
но аз това не схващам,
защо отново отново опитваш да се върнеш?
Ти си минало за мене
както съм аз за тебе.
Макар отново да съм сама
в сърцето няма да те пусна.
Нека всичко в миналото да остане
и никога отново един до друг да не застанем!


Забравих те!

В очите ми вече няма сълзи,
сърцето вече не боли.
Няма да страдам в този живот
и не искам ничия любов.
Пролет настани се в мен,
в очите ми винаги ще бъде ден!
Оставям всичко зад гърба си черно
ще живея в този свят модерно.
Лъжите ти не ме засягат вече
остани си с хубавото мече
подарък от онази друга,
направи я твоя съпруга!
Аз напред ще продължа,
друг в сърцето ще настаня!

многоо са хубави

Самодива

Скрий от мене злото
да позная само аз доброто.
Покажи ми само любовта
да не изпитам никога тъга.
Да бъда винаги щастлива
луда волна като самодива.
Да завладея мъжкото сърце
тъй леко като птиче перце!

Отрова
Любовта ни ти отрови,
остави сърцето във окови.
Вярвах аз,че ме обичаш,
а ти след други тичаш.
Вместо да те мразя силно
аз към тебе съм лабилна.
Отровата ти в мен тече
и в бездна ме влече.
Да немога да обичам
и теб да не отричам!

Елена Гилбърт написа:Отрова
Любовта ни ти отрови,
остави сърцето във окови.
Вярвах аз,че ме обичаш,
а ти след други тичаш.
Вместо да те мразя силно
аз към тебе съм лабилна.
Отровата ти в мен тече
и в бездна ме влече.
Да немога да обичам
и теб да не отричам!

AAAAA ТОВААА ГО ВЗИМАМ ЗА ПОДПИС!!!! НЕВЕРОЯТНО,ФАНТАСТИЧНО

Петия пръстен

Сега и без пощада
заеш ли къде ме прати?
Там в петия пръстен на ада.
Където няма врати
и където вечно ще боли.
Огъня оствя рани,
но от теб ще ме брани.
Предпочитам там вечно да гора
и с пламъците да се боря.
Вместо с тебе да живея
и сълзи непрестанно да лея!

Ръце в окови

Ръцете ми остави във окови,
сърцето ми за теб да чоли.
Набърза за мен забрави
при друга отиде,но и нея остави.
За теб любовта е само игра,
как искаш да го разбера.
Но тези окови ще строша
и да живея ще продължа.
Далеч от такива като тебе
на които за нищо не им дреме!

Риск

Сините вълни скриха моите сълзи,
сълзи пролени заради твоите лъжи.
Рискувах всичко за теб,
но сърцето ти остана в лед.


Приятелство
Думите на вятъра отиват,
но някой ден те теб ще открият!
Въпреки презрението в твоите очи
аз знам,че някой ден ще ми простиш.
Не искам твоята обич отново,
а топлината на твоето приятелско рамо.
Както преди с теб да говорим,
а не безспирно да спорим.
Преди в сърцата ни да се зароди,
приятели бяхме и то добри.
Допуснах да загубя този дар
на кой да споделя моя товар.
Думи аз немога да намеря
в моята искреност да те убедя


Природа

В горската тъма
под лунна светлина
две влюбени сърца седяха
и мили думи си шептяха.
Не подозираха ори
колко много ще боли.
Щом слънцето изгрее
той ще избледнее,
ще остане пак сама,
сама без любовта!!!


Лъжа
Не си ме обичал както каза,
само сърцето наказа!
Знаеше,че те обичам,
че на дете приличам.
Върна се при мен нарочно
мислеше,че ще се отнесат с мен порочно.
Забрави ли коя съм аз
над съдбата си нямам ли власт?
Немогат с нищо да ме наранят
дори да ми се подиграят.
Защо вместо да ме лъжеш така,сам не ми каза това?
Разбрал си късно,че ме обичаш
знаейки колко ме привличаш
въвлече ме в тази игра
игра с любовта.
макар,че ти простих това
накрая наказах тази лъжа!

Край на любовта

Спри , достатъчно за теб живях,
спри , достатъчно мили думи ти шептях.
Върви си, не искам да те виждам,
върви си, не искам да те обиждам.
"Обичам те" не веднъж ти казах ,
че си всичко многократно ти доказах.
Нищо от това не оцени достойно,
а обвини ме в държание непристойно.
Щом това за тебе знача,
аз няма за това да плача.
Просто показвам ти вратата
и слагам край на любовта!!

Сън

Една ръка ми показа пътя,
една ръка ми показа на къде да вървя.
Обеща ми болка да няма ,
но всичко беше измама.
Пореден кошмар сънувах
докато за тебе тъгувах.
Само в съня си те имам
само в него от щастие преливам.
Но отново е ден и не сънувам
и те няма,а за теб жадувам!

Ле ле колко одавна не съм пускала нищо...ето един ко леден подарък

Зимна картина
Днес по цялата земя сняг вали,
днес зимата чука на вратата.
Снегът затрупа дори високите скали,
в бяла приказка превърна се гората.
Скреж покри водата навън
За децата пързалка ледена откри.
В камината у дома се пали огън,
Децата премръзнали да стопли.
Красота навън е,вътре рода събра
За да чуят всички тихи вопли,
за да посрещнат заедно Коледа!!

Кат ме напус не муз ата и ви жте кви ги ражда болния ми мозък

Порив

Заклех се онази нощ да забравя
ритамът на сърцето да забавя.
Да не копнея за онези целувки
да не жадувам твоите милувки.
Страстта към теб да потуша
порива на тялото да заглуша.
С тялото ми ти си поигра,
с желание ме завладя.
Но всичко свърши след час
вече няма нищо между нас!