Това е Плажът!

-Нима? - малко по малко се осъзнавах и сякъш вече болката от разкритията и всичко друго бе отново притъпена -Веднъж си ме спрял да си отида,защо сега би ме пуснал?
Не ,че имах намерение да ходя някъде,тогава Стефан каза,че Деймън крадял жените които обича
-Обичаш? Стефан не каза ли ОБИЧАМ току що?

Бях се изпуснал нелепо:
-А,грешка на езика..
Опитах да се оправдая:
-Това е да имаш брат обича да се съревновава..
Опитах се да отвлека от темата.

И си помисли,че му повярвах,та той ме беше спасил от сигурна смърт,бдял е над мен..
-Не ме лъжи
Стефан опита да смени темата ,но нямаше да му се получи.Засмух се и застанах пред него
-Не сменяй темата или ще загазиш

Нямаше къде да избягам,е имаше ама не исках:
-Да наистина те обичам,точно за това ти казах,че чувствата ми са толкова силни.
Погалих я отново по бузата:
-Толкова дни съм копнял да докосна устните ти и сега като те гледам ме привличаш като магнит.

Открихме отвово америка,засмях се на мислите си,но и също така леко бях изненадана от отговора му,макар да го знаех.
-Тогава какво чакаш?
Пак го правех,за пореден пътизказвах гласно желанието си пред някого и то пред мъж,вампир

Толкова бе сладка,усмихнах и се и се засмях,наведох се и нежно я целунах. Това бе толкова дълго чакано,че полетях в облаците,щом устните ми се докоснаха до нейните. Погалих я по брадичката,като единия ми пръст остана там:
-Не можеш да си представиш,колко дълго чакана е тази малка целувка.

За първи път от како го срещнах Стефан се усмихна,тази усмивка стопли сърцето ми,накара ме да копнея още повече за тази целувка.Наведе се и нежно докосна устните ми ,бяха така меки и нежни,топли,чувствени.За миг не бях на земята,а някъде другаде
-Дано да си е заслужавало чакането -прехапах леко долната си устна

-Да заслужило се е но се надявам да не е последната.
Прекарах ръка през нежните и коси:
-Но тази целувка ни най малко не ме задоволи искам още.
Проължавах да и се усмихвам. Бях много,щастлив,защото вече бях с нея и нищо друго нямаше значени.

Разбира се,че нямаше да е последната,знаех че нямаше да е
-Няма да е
Стефан прокара ръка през косата ми,а тялото ми реагира.Искаше да усети още от него,от тялото му ,от нежността му
-Тогава вземи още една - още преди да е реагирал се наведох и този път аз го целунах

Сложих едната си ръка на на кръста и,а другата от зад на врата. Притиснах я към себе си,тази нейна целувка прерасна в пламенна целувка,страстна дори. Едва се от лепих от устните и и се дръпнах:
-Харесва ми...
Казах аз едва едва омагьосан но още я държах в ръцете си.

Почувствах ръцете му върху тялото си,притисна ме до себе си
-На мен също
Едва се откъсна от устните ми.Не исках да се откъсвам от него,допира му стопляше всяка част от мен
-Много...

Не я пусках не можех,целунах я още един път,хората ни гледаха странно но не ми пукаше. Не можех да се отделя от сладките и устни. Спрях,като отново я погледнах в очите:
-Това или е много добро начало или много странно начало.
Погалих я по бузата лекичко:
-Спри ме,защото аз не мога да спра.

Останах леко разочерована когато ме пусна ,но когато се вгледа в очите ми потънах в тях.
-Защо да е странно?
Всъщност си беше,та аз не го познавах ,а го оставях да ме целува,да ме докосва...беше вампир,трябваше да се страхувам да избягам
-Ами ако и аз не искам да спираш?

-Това ще ме зарадва невероятно много но определено не бих се задоволил само с целувки.
Притиснах я отново до себе си,страх ме бе да не я смажа,толкова бе крехка в ръцете ми:
-Толкова си нежна,че ме е страх да не те нараня.

Защо ли си мислех ,че ще се задоволи само с тях,та той толкова дълго бе чакал този момент,че не знам как още се стърпяваше да не ме притисне под себе си
-Тогава защо не вземеш това което искаш?
Ставаше ми навик да бъда с някого навън и то свампир,но във Стефан имаше нещо различно от Деймън и от всеки друг с когото съм била

-Мога да почакам,безумно те желая но те уважавам и не искам да постъпвам както другите,да те вкарам в леглото си.
Погалих я нежно по бузата,желаех я но ме познаваше само от няколко часа:
-Не бих направил нищо с което да те нараня.

Това бе различното у него,той не настояваше,не искаше да бърза , изчакваше моите решения, желанията ми
-Ами ако и аз го искам..сега Стефан?
У мен се надигаше ново желание,но този път не като с Деймън,бе различно,ако с него беше само плътско удоволствие сега беше нещо повече...
-Не би могъл да ме нараниш .... вече никой и с нищо не може..

Докоснах устните си до нейните съвсем за миг,погалих брадичката и.
-Да защото на никого няма да позволя да те нарани повече.
Погалих я отново по прекрасното лице притискайки я до мен:
-Ако ти искаш,ще го получиш но не и веднага.
Още усещах аромата на Деймън по кожата и,той винаги обичаше да прави така.

Оснтанах леко разочерована от отказа му,но го разбирах,сигурно му беше гадно ,че бях с брат му.Седнах на пясъка и обгърнах краката си
-Аз.. сигурно не можеш да понесеш мисълта,че бях с него нали?Аз..дори не знам какво стана..
Може би той не искаше да знае,но някак имах нужда да му обясня

Клекнах до нея и я погалих по главата:
-Не той винаги така прави възползва се от слабите. Той просто не може да обича.
Не го винях но казвах истината:
-Мога да го понеса но не и докато още усещам аромата му.

Как можеше да говори така за него,та той бе негов брат..но яно не се обичаха
-Не знам..аз не ..прекарах съвсем малко време с него
Но явно аромата му бе още по мен и това дразнеше Стефан,една усмивка се прокрадна по лицето ми и се изправих
-Тогава да се отървем от него
Тръгнах към улицата
-Идваш ли?

-Но не можеш...
Тя тръгна на пред и я последвах тя бързаше,а аз не исках да я оставям повече сама:
-Не е въпрос за това...

-Не мога ли?
Не можех ли да се отърва от аромата му...можех и не само това,ами щях и да го направя
-А за какво? - обърнах се към него - За какво става въпрос тогава?

-Добре направи това което искаш.
Усещах го но можех и да се примиря с това:
-Просто изпитвам малка ревност която...
Казах аз искрено.

Стефан ревнуваше от брат си,това беше ли хубаво?
-Просто ела с мен става ли? И двамата ще се отървем от него
Искрата в очите ми пламна когато той ме последва.Идея нямаше какво съм решила,но все пак тръгна