Пейките на центъра

Тук можете да седнете и да погледате хората

От половин година бях в града знаех на изуст и по именно всички в града. Може би те не ме познаваха но аз ги знаех. Бях облякла едни тъмно сини дънки,черно сако,и черна шапка,която прикриваше червените ми къдрици,за да не бия на очи.
Имах нужда от малко почивка и седнах на една пейка но не знаех нищо за момичето до мен.

Момичето седна до мен.Не я познавах.
-Зравей!-започнах разговор.

Обърнах се леко към нея и се усмихнах:
-Здравей!
Сините ми очи я погледнаха,като леко и се усмихнах но след това погледнах напред.

-От тук ли си?-беше трудно да започнеш разговор с непознато момиче.

Не гледах към нея,а напред обичах природата:
-Не,идвам от друго място.
Да много по-красиво от това:
-Но от година и половина живея тук.

-И аз не сам от тук.-ставах досадна ,трябваше да замълча

Обърнах се към нея и подадох ръката си:
-Добре дошла,аз съм Зафрина.

-Катрин,приятно ми е да се запознаем!

Усмихнах се вече знаех,какво е и как се казва,още една в града:
-Тук,ще намериш много приятели.

-Ти няма ли да си от тях?-зададох подвеждащт въпрос.

Присвих леко устни след това каза:
-На мен всички,дори и враговете ми са приятели.

-Ще питам направо въпреки,че не те познавам добре.Какво си ти?

Засмях се те явно бе доста млада и не усещаше енергията много добре,а и с годините се научих да я прикривам. Погледнах към небето,като проследи погледа ми,аз се обърнах към нея:
-Някога живеех там.

Клаус ми разказа за вещици,за върколаци,но за пръв път чувам за ангели.
-За първи път чувам за ангелиза моите 789 години.

-Ние умело се крием,само много възрастни и опитни вампири знаят за нас.
Усмихнах и се леко но погледнах напред:
-Ти си много млада,още не си видяла всичко.