Тhe Vampire Diaries RPG Forum
Здравей,добре дошъл във форума на Дневниците на Вампира!Регистрирай се,напраив си герой и се забавлявай!

Роул Плей на Дневниците на вампира!Забавлявайте се!

Вход

Забравих си паролата!



Poll

Кой сериал е твоят любим?

 
 
 
 
 
 
 
 
 

Вижте резултатите

Гласувайте за нас в BGtop !
BGtop RealTop.net Гласувай за мен в BGTop100.com BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Latest topics
» Нека бъдем Приятлеи
Вто Юли 19, 2011 11:54 pm by Елена Гилбърт

» Създаване на Върколак!
Вто Юли 19, 2011 11:43 pm by Елена Гилбърт

» Другарче за РП!
Чет Май 12, 2011 8:02 pm by Карълайн Форбс

» Смяна на лика!
Чет Май 12, 2011 7:56 pm by Карълайн Форбс

» Това е Плажът!
Пет Апр 29, 2011 5:10 am by Елена Гилбърт

» Красивата Поляна!
Вто Апр 26, 2011 4:25 pm by Дийн Уинчестър

» Тъмните улици.
Чет Апр 21, 2011 4:12 am by Стефан Салваторе

» Флууд на воля!
Сря Апр 20, 2011 4:43 pm by Адриана

» Създаване на Вампир!
Сря Апр 20, 2011 3:37 pm by Елена Гилбърт

Посещения
free online dating siteFree web counter
Dating
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 8, на Вто Яну 23, 2018 12:47 pm
Статистика
Имаме 63 регистрирани потребители
Най-новият потребител е viktoriana777

Нашите потребители са написали 1903 мнения in 156 subjects
Август 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Календар Календар

Приятели
free forum
border=0> .
TVD-News!!!

You are not connected. Please login or register

Река на надеждата

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Река на надеждата on Пет Окт 15, 2010 12:47 am

Елена Гилбърт

avatar
АдМинЧеЕ :P
АдМинЧеЕ :P
Това е една ...не знам как да го нарека свръхестествена история за едно момиче преживяло трагедия.Сега се връща в родния си град който обаче крие голяма тайна.Резюме няма да пускам а направо първа глава. Съжалявам ако има грешки...Приемам и критиката



1 глава

Лунната светлина огряваше нощното небе,озарявайки водата в езерото.Тиха и спокойна в нея се носеха падналите есенни листа.В нея плуваха рибките и останалите водни обитатели необеспокоявани от никого.По брега се движеше раче.Небето обсипано от звезди беше ясно тази нощ.Дърветата бавно се олюляваха от тих ветрец.За кратък миг тази спокойна картина бе пронизана от ужасяващ писък.Водата стана неспокойна.На лунната светлина един силует падна във водата и наруши спокойствието на обитателите й.
-Оставете я-чу се мъжки глас-Ако не се е удавила още,езерото ще се погрижи за нея.
Водата бе поела в ледената си прегръдка стройното тяло на момичето.Дългата й черна като катран косабе покрила мокрото й лице,което на лунна светлина приличаше на привидение.Тялото й се носеше над водата , а животните обикаляха около нея......

Алекс продължаваше да се върти в леглото.Този сън не спираше да я преследва през последните 3 години всяка нощ.
Тя още усещаше водата по тялото си...Онази нощ бе извадила късмет.
Александра Мартинез беше отличничката на випуска си.Майка й бе историк и Алекс обичаше науката,но повече се интересуваше от свръхестественото.
Пътуваше с майка си навсякъде.Мечтаеше да стане Археолог.Сега обаче нея я нямаше.След онази злополучна нощ нещата се бяха променили.На езерото Маракайбо във Венесуела Алекс не само едва не се удави и загуби част от себе си, но загуби и майка си.След като се върна у дома баща й, който и без това нехаеше за нея , неработеше , а само харчеше парите им за алкохол едва не ги разори напълно.След смърта на майка си Александра с помоща на баба си замина далеч.
Пристигна при леля си в този малък град.Беше хубав и Алекс се радваше,но незнаеше какво я чака тук.
Майка й беше родена тук , но Алекс така и не беше идвала.Родители те й упорито я държеха далеч от това място.Знаеше , че леля й живее тук и когато искаше да я види се налагаше жената да ходи при нея.Алекс я обичаше много и се радваше че ще живее с нея.
-Учила сте история и археология?-попита директорката
-Да г-жо Директор-отвърна алекс оглеждайки кабинета
-На колко години сте г-це Мартинез?
-19 проблем ли е-въпроса я учуди..вярно е че на 19 нетрябваше да е 2 курс но за Алекс не бе проблем.
-Наистина съм впечетлена..Характеристиката ви е наистина впечетляваща.За нас ще е чест да учите тук-директорката стисна ръката на Алекс и я поведе из университета.
След обиколката Алекс си тръгна,щеше да учи тук.Града беше малък намиращ се на южния бряг на Калифорния.Близо до океана.Тя обичаше малките градчета вблизост до вода.Къщата на леля й беше по неин вкус.Верандата беше точно на брега.На нея имаше хамак и малка масичка за кафе.Първия етаж беше просторна кухня със всекидневна.Дълъг барплод разделяше помещението.Огромен хладилник,вградени уреди бяха отвътрешната страна на бокса.Всекидневната беше в светли цветове.Дълъг диван с големи възглавници срещу които стоеше огромен плазмен телевизор.
На втория етаж бяха спалните помещения и баните.Три спални и две бани отново в светли тонове.Единствено спалнята на Алекс беше в черно.Леглото беше огромно,можеше да побере поне 4 души.Постелена в черно,от страните се спускаше сребрист балдахин.В стаята имаше още бюро с компютър на който Алекс щеше да учи.
Днес тя се прибра и подреди багажа си.От утре щеше да учи тук.Въпреки че обичаше да пътува Алекс реши че е време да се установи някъде.Но градът щеше да и подвесе изненада!!!!


_________________
Вижте профила на потребителя http://vampirediariesrpgfor.bulgarianforum.net/forum.htm

2 Re: Река на надеждата on Пет Окт 15, 2010 12:58 am

Опредлено вече съм ти фен Wink пускай следващата глава възможно най-бързо цветенце


_________________

"Любов се нарича играта, в която двама слепци се състезават да си причиняват болка."
Вижте профила на потребителя http://the-charmed-ones.forumotion.com/

3 Re: Река на надеждата on Пет Окт 15, 2010 1:23 am

Елена Гилбърт

avatar
АдМинЧеЕ :P
АдМинЧеЕ :P
Айде заради теб 2 глава


2 глава

Тази нощ Алекс неможа да заспи.Въртя се в леглото около час и стана.Слезе в кухнята и си наля вода.Излезе на верандата и седна на хамака.Взираше се в океана и вълните които миеха брега.Тя стана и тръгна към него.Дългия й копринен халат се влачеше по брега.Изведнъж Алекс се стресна.Зад гърба си чу шум.
-Извинявай-гласът му бе тъй спокоен и нежен
-Не исках да те уплаша.Незнаех,че има някой.
Александра се обърна и го видя зад гърба си.Небеше на повече от 20 години.Висок,строен младеж със катранено черна коса ,късо подстригана.Очите му кафеви като стъблото на дърветата.С широките рамене и мусколесто тяло,той изглежзаше като манекен излязъл от корица на модно списание.
Алекс стоеше и неможеше да обели и дума.
-Добре ли си? - приближи се към нея
За миг Алекс затвори очи, отстъпи крачка назад сякъш се страхуваше.
-Да, добре съм – каза тя с треперещ глас – Просто ме стресна.И аз незнаех,че има някой тук на плажа...
-Неможех да спя и реших да се разходя-усмихна се младежа-Ами ти?Какво правиш тук сама и така леко облечена?- той и подаде якето си виждайки как трепери под тънкия халат.
-Благодаря, но съм добре,а и живея наблизо- отвърна тя и отново се отдалечи от момчето- аз също неможах да заспя.Но сега ще си вървя, извини ме .
Тя тръгна към къщата си заобикаляки го сякъш е болен.Когато обаче се извърна за да го погледне отново , него го нямаше.Беше се изпарил така както се бе появил.
Александра влетя в стаята си мислейки дали той не бе привидение , плод на въображението й. Но защо когато заговори , тя се изпълни с напрежение, сякъш той искаше да я нарани. Защо инстинктивно тялото й се стегна и поиска да избяга . С тези мисли Александра заспа.

Освободи ме!!Пусни ме моля те Алекс....Алекс тичаше из коридора на някъква сграда....Когато помисли,че е избягала усети зад себе си някой...Обърна се
.........

Алекс подскочи...Съня беше друг.Съня й се бе променил.

„В този град има нещо странно”
Мислеше си Алекс докато вървеше към университета.По улиците виждаше много хора, но никой от тях не изглеждаше на повече от 30 години.
-Добро утро колеги-поздрави директорката-Нека ви представя новата ви колежка , г-ца Мартинез- въведе тя Алекс в залата
-Здравейте , Александра Мартинез – поздрави тя останалите
Всички я приеха много топло и Алекс се радваше много.Макар да не обичаше големите тълпи тя искаше да учи.....

-Хайде довечера да се позабавляваме – прикани я Валерия, може би най-близката й колежка тук.
От месец вече Алекс живееше в града и тя беше единствената с която разговаряше , на която довери тайната за миналото си....е почти всичко..
-Благодаря, но знаеш че не обичам заведенията Вале
-Имаш нужда.Тук си от месец , а друго освен да учиш и да ходиш на плажа не правиш- скастри я приятелката й
-Искам да довърша проучването – категорично отсече Алекс
-Скъпа имаш параноя – засмя се Валерия
-Може би, но тук има нещо гнило и ще разбера – Алекс излезе от кабинета и тръгна към библиотеката
-Внимавай !
Алекс позна този глас...макар да не го бе чувала от онази нощ......


_________________
Вижте профила на потребителя http://vampirediariesrpgfor.bulgarianforum.net/forum.htm

4 Re: Река на надеждата on Нед Окт 17, 2010 2:07 am

super super super

Вижте профила на потребителя

5 Re: Река на надеждата on Нед Окт 17, 2010 10:09 pm

Елена Гилбърт

avatar
АдМинЧеЕ :P
АдМинЧеЕ :P
3 глава

-Извинете не ..... – тя замлъкна.
На дневна светлина той изглеждаше още по-добре
-Можеш да убиеш някого – каза шеговито той – Онази вечер не се представих , Кристофър – подаде й ръка
-Александра – пое ръката му тя и изведнъж я дръпна сякъш се упари-Какво те води в университета?
-Любопитство , жажда за знание – продължи да се усмихва Кристофър - В кой курс си?
Алекс се засмя , за първи път от години.Но нещо в него я караше да изтръпва , да бъде предпазлива , но и да се усмихва.
-Втори – отвърна тя и погледна часовника си – извини ме трябва да вървя.
„Много скоро ще се видим” помисли си Кристофър и влезе в стаята
-Мислиш ли че подозира нещо?
-Незнам , нищо ли не ти е казала?
-Намислила е нещо.Прави проучване и се опасявам да не е открила нещо.....
„Ривърхоуп” – Река на надеждата – история на града!!!

Първата книга която разтвори Алекс щом влезе в библиотеката. Името на града й се стори много странно още щом баба й и съобщи къде я праща. В началото Алекс неискаше да идва , но нямаше избор. Баба й беше стара , а леля й бе единствената й роднина. Алекс знаеше миналото на майка си..Много пъти бе искала да дойде , но така и не й позволиха...Беше чувала какво ли не за града , но до онази нощ не би повярвала на нещо подобно.
Тогава разтвори книгата. В нея се говореше за странни същества , за символи и легенди.
Някои от тях Алекс познаваше , като черната роза която носеше на рамото си.Това беше символа на семейството й .
-Нее – изкрещя Алекс – Не е възможно...
-Г-це моля пазете тишина – скастри я библиотекарката
-Извинете ме.Мога ли да я взема? – попита момичето
-Разбира се!
Александра бърза се отправи към къщата...Но нестигна до нея . Отправи се към покрайнините на града . Искаше да остане сама и да не мисли за прочетеното .
-Какво? – опули се момичето , когато пред нея се откри уникална гледка . Красив водопад насред дърветата . Гледката остави Алекс безмълвна..
-Прекрасно е нали? – Александра подсочи...
-Трябва да изкорениш този навик – опули се тя
-Кой? – попита Кристофър
-Да се появяваш изневиделица и да ме плашиш – каза съркастично Алекс .
Сърцето й прескачаше от уплаха и от изненада. Как успяваше да се появи най-неочаквано мислеше си тя .
-Пак извинявай , но е сред любимите ми места – усмихна се той и се приближи до нея – Да ти го покажа?
В началото Алекс незнаеше дали да приеме или да си тръгне...Да се разхожда сама из пущинака с един непознат не й се струваше особено добра идея.Но тя беше дошла първа..Но все пак реши да приеме ...
-Защо не – тя погледна водопада
-Значи си наполовина тукъшна?
-Нещо такова . Извини ме но не ми се говори затова – Алекс извърна поглед към него ...
-Извинявай , няма да питам . Хересва ли ти града?
- Рано е да се каже – тя се чудеше защо той питаше толкова много , едва я познаваше , а тя за него незнаеше нищо – Ами ти?
-Какво аз? – хвърли камъче във водата Кристофър
-Каква е историята ти? – попита Алекс . Защо и се струваше познат
-Нищо интересно – отвърна той
-Така ли? – усмихна се тя
-Ми да роден съм тук , уча тук ... общо взето винаги съм тук – засмя се той
-Какво учиш?
-История ... като теб – погледът му стана странен , сякъш знаеше всичко за нея – Ела с мен
-Къде? – неискаше да ходи никъде с него макар д асе чувстваше добре в неговата компания
-Да се разходим .. хайде ще е забавно – хвана ръката й – Няма да те изям.
-Не , трябва да вървя...леля ме чака – нещо караше Алекс да страни от него, но и неискаше да тръгва...
През целия път до вкъщи Александра имаше чувството , че някой я наблюдава.
Забърза крачка и се озова на плажа.Близо до водата тя се чувстваше защитена.
Когато стигна до къщата Алекс влетя с въпроса :
-Истина ли е? – леля й погледна с изненада
-Кое да е истина Алекс? – жената беше сестра на майката на Алекс. Не беше на повече от 28 години.Висока с тъмна коса и сини очи.Никога не бе напускала града , освен за да посети племенницата си.
-Затова си е тръгнала нали , затова мама си е тръгнала не е искала да се изпълни?
-Неразбирам мила? За какво говориш?
-Знаеш много добре – Алекс хвърли книгата към леля си
-Затова ме държеше далеч от това място , затова неискаше да ходя с нея на Маракайбо?
-Как разбра? – попита леля й
Александра оголи рамото си и показа на леля си татуировката.После сви юмрук и в стаята се разнесе странен звук...


_________________
Вижте профила на потребителя http://vampirediariesrpgfor.bulgarianforum.net/forum.htm

6 Re: Река на надеждата on Пон Окт 18, 2010 12:27 am

Много са яки браво!!! super super super


_________________

"Любов се нарича играта, в която двама слепци се състезават да си причиняват болка."
Вижте профила на потребителя http://the-charmed-ones.forumotion.com/

7 Re: Река на надеждата on Пон Окт 18, 2010 7:52 pm

Елена Гилбърт

avatar
АдМинЧеЕ :P
АдМинЧеЕ :P
Радвам се че ви харесва по-късно ще пусна нова глава


_________________
Вижте профила на потребителя http://vampirediariesrpgfor.bulgarianforum.net/forum.htm

8 Re: Река на надеждата on Сря Окт 20, 2010 8:08 pm

Елена Гилбърт

avatar
АдМинЧеЕ :P
АдМинЧеЕ :P
4 глава

-Спри! Разбрах ... Но как разбра за книгата и символа?
-Аз съм като нея . – така беше . Алекс приличаше на майка си не само външно , но и бе наследила нюха й за приключениа , за открития . – откакто съм тук , нещо ме кара да смятам , че града крие нещо.
-Не мила.Ти си единственото изключение....
„Изключение” – тази дума Алекс неразбра
-Какво?.Лельо какви ги говориш?
-Че това което пише в книгата е лъжа.Ти си единствената различна тук.
Алекс вдигна вежди . Почти....само почти повярва на леля си.
- И очакваш да повярвам?
- -Да. В града съм откакто съм родена , бих ли те излъгала?
Алескандра гледаше леля си и се чудеше дали да й повярва или да продължи да проучва.
Без да казва нищо Алекс се качи в стаята си.Излезе на терасата и погледна океана . Дали наистина беше единствената различна тук?
На лунната светлина се мерна сянка.Алекс потърка очи...Не , въобразява си.И пак ... тя усети нечий поглед .
-Ще слезеш ли? – Кристофър стоеше под терасата й
- Как го правиш? – попита Алекс като опитваше да спре напиращия в нея страх . Как успяваше всеки път да изникне от нищото и да я стресне.
-Кое? – вдигна ръце той сякъш са го пипнали за нещо
-Да ме стреснеш – сложи ръце на терасата тя
-Какво съм виновен , че всеки път витаеш някъде . Хайде ела
- Не късно е – отсече Алекс
-Ама ти наистина си труден характер – опита да я разсмее Кристофър
-Така ли мислиш? – погледна го Алекс с вирнат нос
-Ами да ..докажи че не си
-И как ?
-Ела с мен
-И какво ще докажа така?
-Ще приемеш да се разходиш с мен – той се усмихна
Алекс се усмихна , махна му и след секунда беше при него. Двамата вървяха по брега и разговаряха , смееха се.
-Венесуела значи?– Кристофър вървеше до нея и посегна да хване ръката й -Какво странно има? – инстинктивно тя дръпна ръката си
-Просто така. Защо си тръгна?
Александра погледна океана. Защо се надяваше , че повече няма да се налага да говори затова .
-Хей добре ли си? - загрижено попита Кристофър
-Да , просто необичам да говоря затова и то с непознати
-Ау това заболя – скръсти ръце той
-Прости ми , но почти не те познавам – погледна го тя с тъга в очите.Полека тя започваше да се отпуска пред него. Нещо я караше да свали преградата , която бе изградила.
-Знаеш всичко.От тук съм , никога не съм напускал това място .. обичам историята и футбола
-Какво знаеш за историята на този град? – попита Алекс
- Нищо... – изведнъж Кристофър стана сериозен
-Криете нещо – Алекс пак стана подозрителна
И той и леля й , дори Валерия криеха нещо
-В този град има забулена тайна и аз ще разбера – стана нервна, забърза крачка към дома си . Неискаше да знае повече ...
-Алекс чакай – Кристофър тръгна след нея и улови ръката й – Спри за момент
-Не , пусни ме. Докато не ми кажеш какво знаеш не ме докосвай – Алекс опита да се отдръпне от него но неуспя
-Успокой се.Какво..? Защо мислиш,че има нещо?
-Не съм идиот Кристофър.Аз съм историк като мама...винаги се осланям на факти и интуицията си.Имам достатъчно доказателства за да съм сигурна в тайната на това място..
-Какво имаш? – хвана той раменете й и я разтресе
-Не , няма да узнаеш докато не ми кажеш ти....
Кристофър стоеше пред нея и я гледаше в очите.Луната се отразяваше в тях , вятъра си играеше с косата й ...а водата миеше краката им.Той бавно се приближи към нея и нежно целуна устните й.Първоначално Алекс опита да се отдръпне , во той я притисна към себе си.Едната си ръка сложи на талията й , а другата зарови в косите й. След секунди съпротивата на Алекс стихна и тя се отпусна в ръцете му... Но те бяха студени .
Сутринта Алекс се събуди спомняйки си снощната разходка и...последвалата я целувка . Какво й ставаше? Нима харесваше Кристофър?...Тя дори не го познаваше.Бяха се виждали само няколко пъти...и макар той да казваше , че учи история досега не го бе виждала в часовете .Нещо обаче в него я привличаше .Тя мислеше затова докато вървеше към университета...
Влезе в стаята и седна до Валерия...Но неспираше да мисли за тайната и за снощната случка на плажа...
-Алоо...земя вика Алекс – Валерия се опитваше да привлече вниманието й – Къде си?
-Тук..просто се замислих – Алекс извади учебниците си – Познаваш ли момче на име Кристофър?
-Него ли? – посочи Валерия вратата на която стоеше Кристофър.Алекс кимна потвърдително , но в гърдите й се надигна чувство което я плашеше.
Кристофър влезе , поздрави колегите си и седна до едно момиче , чиято слава Алекс знаеше отлично
-Какво за него?-попита Валерия
-Ъъъ..нищо просто питам – отвърна Алекс без да откъсва поглед от двойката пред нея ...
След часа Алекс забърза да излезе . Крис дори не я поздрави.Какво си мислеше тя?Ядасваше се сама на себе си..как можа да му позволи да я целуне. За него щеше да е поредната.
......................................................................................................
-Тя знае нещо!
-Но какво?
Не ми каза със сигурност , но подозира...
-Опитай да разбереш
-Трудно ще ми се довери
-Опитай...говори с леля й


_________________
Вижте профила на потребителя http://vampirediariesrpgfor.bulgarianforum.net/forum.htm

9 Re: Река на надеждата on Чет Окт 21, 2010 8:15 pm

аааискам ощеее cheers звездички цветенце супер е!


_________________

"Любов се нарича играта, в която двама слепци се състезават да си причиняват болка."
Вижте профила на потребителя http://the-charmed-ones.forumotion.com/

10 Re: Река на надеждата on Чет Окт 21, 2010 10:28 pm

Елена Гилбърт

avatar
АдМинЧеЕ :P
АдМинЧеЕ :P
5 глава

Алекс бързо си тръгна от университета....
Закрачи по улиците и си мислеше за Кристофър и Каталина.Да тя беше красива с дългата си руса коса, сините си очи . Кое момче не би хлътнало по нея . Дори Кристофър!
За месец Алекс научи каква слава се носи на това момиче . Тя имаше всяко момче което пожелаеше и Алекс неможеше да се мери с нея.
-Александра? – какво иска тя , мислеше си Алекс – Почакай ....
-Какво искаш Каталина? – попита с безразличие Алекс
-Да поговорим – отвърна русокосото момиче
-Нямам какво да говоря с теб
-Напротив има...Кристофър – сопна се Каталина
-Няма какво да говорим за него – Алекс се обърна да си тръгне ,но Каталина я спря
-Напротив.Сега ще ме чуеш.Знам ,че не сме приятелки ,но искам да те предупредя – Алекс я гледаше с безразличие – Не се влюбвай в него!
-И защо реши ,че ще се влюбя в него? – попита Алекс
-Знам за снощи миличка . Крис е женкар . Бил е с всяко момиче от този град , дори и с приятелката ти....да Валерия . Сега в града има нова плячка и той е на лов.
-Спокойно , не се интересувам от него . Съвсем други нища ме вълнуват .
-И още нещо – подхвана Каталина – Кристофър е мой . е си помисляй да......
-Ти глуха ли си Каталина ? – прекъсна я Алекс – Не се интересувам от него – Алекс обърна гръб на събеседницата си и тръгна
-Ще съжеляваш Александра – викна Ката – Ще съжеляваш....
Алекс вървеше из града и мислеше за думите на Каталина . Дали наистина си падаше по Кристофър ? Дори да беше така , той никога не би и обърнал внимание . Може би той просто иска тя да е поредната .
Унесена в мислите си Алекс стигна най-южната част на града . Знаеше ,че тук е опасно .Тази част на града криеше тайните си .
-Само момиче в тази част на града ? – чу зад себе си мъжки глас – не са ли ти казвали , че тук е опасно и не трябва да идваш тук?
- Какво искаш? – попита Алекс
-Да си поиграем сладурче – каза с насмешка мъжа .
Алекс се обърна да побегне ,но се оказа в задънена улица . Изпадна в паника . Неможеше да се защити....също като онази нощ .Писъкът заседна в гърлото й , когато мъжът се приближи до нея . Притисна тялото й в стената , хвана ръцете й зад гърба .
Алекс опита да го удари,но той хвана ръката й
-Не се опитвай миличка.Ти си само обикновено момиче, неможеш да се сравняваш с мен – той отново я притисна в стената и прокара ръка по тялото й .
Алекс потрепери от ужас. В ума й се върна онази нощ .... и този път нямаше спасение..Алекс затвори очи .... опита да открие силата си , но наблизо нищо неможеше да й помогне.
Готова да посрещте съдлата си отново Алекс усети познато присъствие...отвори очи и го видя....беше Кристофър........
Двамата въже се биеха . Видимо нападателя на Алекс бе поне с 5 години по-голям от Крис , но момчето се биеше добре.Непознатия извади нож и Алекс извика за да предпази Крис, но мъжът успя да го рани .
-Нее – извика Алекс ...в следващия миг видя как мъжа избяга с пребледняло лице
-Добре ли си? – попита Крис като се приближи до нея
- Ти си ранен ... дай да видя – опита се да хване ръката му, но Кристофър се дръпна.
-Нищо ми няма. Ти как си? Направи ли ти нещо?
-Не, добре съм слава богу...но ти как? – Алекс се опитваше да си обясни как беше научил , че тя е тук и е в беда...и думите на мъжа.
-Разхождах се и те видях .... случайно
-Да бе ... и очакваш да ти повярвам ? – момичето още трепереше , но не от студа
-Хайде ще те изпратя – той я покри с якето си и я поведе към дома й
-Благодаря ти – каза тихо Алекс когато се оказаха на верандата – Незнам какво щях да правя ако не се беше появил . И все пак дай да погледна раната ти
-Не, нищо ми няма успокой се – Крис я гледаше нежно и погали лицето й
-Не го прави.Стой настрана от мен – отблъсна го тя
-Знам,че и ти изпитваш същото Алекс , не върви срещу себе си
Та се засмя и бутна ръката му :
-За каква ме вземаш? За поредната глупачка заслепена от красотата ти ли и за поредната бройка, която ще впишеш преди да се върнеш при Каталина? – той сложи пръст върху устните й
-Кой ти наговори тези глупости?
-Не съм глупава Кристофър
-Не съм го и помислял..но това което каза току що е лъжа.Да бил съм с много момичета, но откакто....
-Да да – прекъсна го Алекс – откакто си ме видял не спираш да мислиш за мен и си се влюбил...тези съм ги слушала и няма да се вържа
-Ама ти много обичаш да говориш – с усмивка на уста Крис я хвана през кръста
-А ти да ме докосваш без да съм ти позволила.
Алекс опита да се измъкне от хватката му , но не успя.Той беше по-сибен от нея.Доближи се до нея бавно , отпусна хватката си и я целуна . Алекс отново опита да се измъкне, но целувката й хареса и тя го прегърна и отвърна със същата страст.Вкуси устните му , но в този миг в съзнанието й се появи онази нощ...
-Не – отскочи като опарена – Пусни ме
-Хей спокойно..Алекс добре ли си? – опита да я прегърне но Алекс се отдръпна
-Не се доближавай , моля те остави ме – в очите й проблесна сълза – Моля те.
Тя седна на хамака и и покри лицето си.Кристофъря наблюдаваше и се чудеше какво става.Забеляза ,че молето се разбонтува . Приближи се до нея и седна
-Алекс какво има? – повдигна брадичката й и избърса сълзата – Защо се разтрои така?
-Остави ме..не ми се говори за миналото ми
-Алекс ти ли си мила? – леля й се подаде на вратата – О, Кристофър здравей.Незнаех,че си тук?.......


_________________
Вижте профила на потребителя http://vampirediariesrpgfor.bulgarianforum.net/forum.htm

11 Re: Река на надеждата on Чет Окт 21, 2010 11:09 pm

super ogneno surce айде следващата Wink


_________________

"Любов се нарича играта, в която двама слепци се състезават да си причиняват болка."
Вижте профила на потребителя http://the-charmed-ones.forumotion.com/

12 Re: Река на надеждата on Пет Окт 22, 2010 8:36 pm

Елена Гилбърт

avatar
АдМинЧеЕ :P
АдМинЧеЕ :P
6 глава



-Здравейте г-жо Уолтър , доведох Алекс
-Вие се познавате – Алекс се учуди.
Леля й никога не и беше споменавала , че познава Кристофър , нито пък той и беше казвал.Дали и те криеха нещо от нея?
-Ами да, с родителите му бяхме приятели – отвърна леля й
-Бяхте? – сега вече нищо неразбираше
-Ами...те заминаха – хвърли многозначителен поглед на леля й Кристофър
-Оу ... аз ще влизам , сигурно много имате да си говорите – Алекс влезе в къщата и остави леля си и Кристофър да си говорят на верандата.
Те изчакаха Алекс да затвори вратата ,като през цялото време се споглеждаха сякъш криеха нещо от нея.
-Какво знае тя?
-Намерила е книгата и разпитва
-Нали не си и казала?...Заклехме се да позим тайната
-Естествено , че нищо не съм и казала , но тя е умна и подозира нещо.
Трябва да я държим настрана...небива да разбира. Тя е единствената нормална тук и неискам да я въвличаме в това . Обещах...на гроба на майка й.
-Не го изричай дори – леля й се изправи - Тя никога няма да научи.

Алекс стоеше на терасата и слушаше разговора им.
„За какво говорят , как така на гроба на мама . Той дори не я познаваше...знаех си , че крият нещо и сега ще разбера какво”
-Върви си Кристофър и внимавай .. Алекс е много умна и може да се досети
-Добре ...и не я пускай в южната част на града , немога винаги да съм край нея и да я пазя
-Какво е станало? – г-жа Уолтър стана нервна
-Едва не я насилиха , добре че я проследих
-Радвам се че си бил там – жената се успокои – Ще внимавам сега върви

Цяла нощ Александра не спря да мисли за разговора на Кристофър и леля си . Каква тайна криеха от нея . Дали беше свързана с книгата ,дали те съществуваха и Крис беше ли от тях . Тя докосна устните си и мислите й се пренесоха в друга посока....не небива да мисли за него сега....той е женкар.
Алекс взе книгата и я разтвори...
„Град основан от съществата на мрака , старата гробница станала техен дом.....Силите били в ръцете на могъщата Бианка...Тя доведе тук най-могъките : падналите , вампирите , върколаците ...Този град стана техен дом....”
-Това не обеснява тайната – помисли си алекс и продължи да чете .

„Но тя се влюби и това доведе до падението на едни и раждането на новото поколение....Розата..най-силната сред тях сред новото поколение родена от магията на Бианка и съртен..тя ще унищожи града...тя даде началото на ново поколение владеещо стихиите.....”

-Господи .... – Алекс затвори книгата – Розата..аз..потомка на Розата...но леля тя трябва да ми обясни – александра хвърли книгата и се затича по стълбите и нахлу в стаята на леля си
-Защо лельо ? Защо не ми каза , докога ще ме лъжеш? – крещеше Алекс
-За какво говориш ? – леля й скочи от леглото като опарена
Алекс стоеше на прага на вратата и дишаше тежко , а в очите й напираха сълзи , но там се четеше и ярост , страх и болка в едно.
-Мама...тя..аз , кажи ми истината , знаеш какво съм и защо ме държеше далеч от тук и от водата
-Миличка успокой се , това е сао легенда..Бианка Розата, вампирите това е измислица . Татуировката моята, на майка ти знаеш, че това е семейния символ – опита да я успокои леля й
-Но силата..водата – Алекс викаше все по-силно , стискаше юмрук а водата в чашата зарочна да се бонтува
-Да, но знаеш че тя дойде по-късно виж – леля й и показа абзац от книгата
„Всяка рожба на Розата се ражда със силата , всеки потомък я получава в мига на раждането си”
-Ти се сдоби с нея едва преди 3 години мила – г-жа Уолтър прегърна племенницата си - Успокой се и върви да спиш.забрави тези глупости
Алекс се върна в стаята си и доразгледа книгата , но нещо силно и направи впечетление . Страница от книгата липсваше .. преди нея се говорело за потомък на Бианка и Розата който имал силата да ги унищожи......
-Какво? – Алекс гледаше написаното... – Но Бианска е мъртва . Подяволите става нещо и ще разбера.
Алекс си легна и се замисли за майка си . Тя е крила от нея голяма тайна . Спомни си думите на Кристофър „Обещах на гроба на майка й” как така , той непознаваше майка й , сам каза че не е напускал града , а от къде...главата на Алекс щеше да се пръсне . Затова тя заспа .
Тази нощ на Александра й се присъни съвсем различен сън
Пусни ме , ела и ме пусни миличка..ти имаш силата алекс . Ти не си обикновено момиче......Алекс се оглеждаше и незнаеше от къде идва този глас---къде се намираше , не е в града ...... Стоеше пред някъква сгара сграда извън града , но къде...Изведнъж усети зад гърба си присъствие и една ръка която я хвана за рамото....

Алекс се събуди обляна в пот...Какво ставаше? Тя се оправи и тръгна към университета . Дали Валерия също дкриеше от нея . Дали също беше в заговор с Кристофър и леля й.......


_________________
Вижте профила на потребителя http://vampirediariesrpgfor.bulgarianforum.net/forum.htm

13 Re: Река на надеждата on Съб Ное 06, 2010 11:03 pm

Елена Гилбърт

avatar
АдМинЧеЕ :P
АдМинЧеЕ :P
7 глава


-Хей Алекс – помаха приятелката й
-Хей, как си? – усмихна й се момичето.Какво да прави, да сподели ли с нея ири да замълчи . Валерия единствена знаеше какво се бе случило на Александра на Маракайбо , но не подозираше за тайната й . Мислеше я за луда. Алекс не спираше да мисли за случилото се предишната нощ . Тайната която криеха от нея, беше свързана с майка й и Кристофър и леля й знаеха това.
-Александра , слушаш ли ме? – Валерия махаше нервно с ръце
-Извинявай бях се замислила
- За него ли? – Вал посочи чина до вратата на който стояха Каталина и Кристофър
-Ти луда ли си? Не изобщо , той е с нея – Алекс беше убедена в това.
Кристофър влезе в стаята и дори не погледна към Алекс докато тя опита да му се усмихне поне.
-Кой ти каза?
-Каталина – строго каза Алекс
Валерия се засмя и стана от масата им
-Какво ? Вал къде тръгна? – но докато успее да извика Валерия бе застанала на банката най-отпред и заговори
-Колеги , довечера Ви каня на парти в дома ми. Да се позабавляваме – цялата аула ръкопляска на Валерия и заобсъжда предстоящото парти .
- Какво беше това? – попита учудено Алекс и погледна към Каталина , която и хвърляше многозначителни погледи
-Хейй какво правиш ? – в този момент Вал задърпа Алекс към изхода
-Идваш с мен – каза тя
- Ама .. Къде ? – опитваше да се отскубне Алекс
-На пазар!
-Ти си луда..Няма да стане...
Но докато протестираше Александра се озова в колата на Валерия и двете се отправиха към мола.
Цял ден двете момичета обикаляха магазините , а когато вечерта наближи се върнаха в дома на Валерия . След бурни протести Алекс склони да се остави в ръцете на приятелката си . Вал я облече , гримира я и се спави с буйната й черна коса .

Часът настъпи. Гостите започнаха да пристигат . Александра стоеше на терасата и наблюдаваше пристигащите. Пред къщата спря лимозина от коятослезе Каталина. Изглеждаше невероятно , Алекс ахна. Русата коса на Каталина бе идеано права, разпиляваща се по раменете й , черната копринена рокля стоеше сякъш е правена на нея. След нея от колата излезе и той. Очите на Алекс останаха в него . Беше като привидение в бяло . Панталоните му стояха като изваяни, бялата тениска подчертаваше мусколестото му тяло.Кристофър погледна към терасата, но Алекс се скри в сенките на къщата.Валерия неискаше никой да вижда Алекс докато тя самата не я повика. Затова Алекс остана в стаята ,която любопитно разглеждаше. Тогава видя нещо което я усъмниоще повече – на стената имаше картина на Валерия и Кристофър. Бяха облечени като рицаб и неговата дама от средновековието . „Може би са позирали за снимка” помисли си Алекс , но тогава видя датата май 1638
-Какво по...
-Алекс идваш ли ? – прекъсна я Валерия
-Първо ми отговори – посочи тя картината – Какво е това?
-Наши прародители..Аз и Крес сме роднини ...нали не повярва, че сме ние
През смях Валерия погледна Алекс и зачака отговора й
-Криете нещо от мен и ще разбера какво – каза Алекс
-Да вървим – Алекс се запъти към вратата и за последно погледна към картината и видя пръстена на ръката на мъжа.
-Готова ли си да се появиш ? – попита Валерия
-Сигурна ли си ...изглеждам ..като нея – несигурно каза Алекс
-Не , много по-красива си и той го знае
- Да сигурно – с насмешка каза Алекс
Варелия и намигна и тръгна към всекидневната където бяха гостите застана на видимо място ....
-Не....няма да го направиш – Алекс поклати глава но беше късно
Цялата стая замлъкна в мига в който Валерия посочи завесата и от там се появи Александра . Всички ахнаха от удивление . Никой от тях не е вярвал, че някога ще види Алекс облечена така . Кристофър едва не изпусна чашата си когато вдигна очи и я видя . Тя беше като фея облечена в бяло – роклята й бяла като сняг беше прилепнала по тялото й , стесняваше се в талията , дълбокото деколте караше всички мъже да отворят уста , дългата й черна коса падаше по раменете й на големи букли . А гримът й...Валерия се беше постарала Алекс да е изкушението на вечерта . Тя слезе по стълбите и поздрави всички колеги . От време на време наблюдаваше Кристофър и Каталина , която не се отделяше от него.
-Невероятна си. Всички са възхитени от теб – подскачаше покрай нея Вал
- Я стига, те се прехласват по всяка която сложи подобна рокля – безразлично я сряза Алекс и излезе навън. Събу неудобните си обувки , които убиваха краката й . Необичаше високите токове, къси рокли , никога не бе носила , а Валерия успя да я убеди .
Стъпи на плажа и усети пясъка под краката си.Вървеше бавно и размишляваше . Спомни си картината и пръстена..Беше го виждала някъде, но....
-Предупредих те Александра – извика се зад нея
-За какво говориш? – попита момичето
-Остави Крис на мира . Да не мислиш , че незнам какво става.
-Не те разбирам Каталина?
-Всичко това е твоя идея нали? Партито , появата ти за да го впечетлиш
Каталина се приближаваше да Алекс
-Е , не успя – тя дастана пред Алекс заела заплашителна поза
-Ти си луда..Ако исках това , сега нямаше да съм тук с теб , а вътре ри него- каза спокойно Алекс
-Глупачка..не се опитвай а ми го вземеш ще...
-Как во? Ще съжелявам ? ...- Алекс се засмя – Не ме заплашвай Каталина , не ме познаваш
-Грешеш ... знам коя си , не по зле от теб – съркастично отбеляза Каталина
-О , нима ? – отвърна Алекс
-Ти си една глупачка , която мисли , че като има латино кръв може да има всеки...
-Ти определено си луда ... о , не сляпа си мила – Алекс се забавляваше
-Не знаеш в какво се забъркваш скъпа , незнаеш нищо – продължаваше Каталина
-А ти знаеш така ли? – „Тя знае нещо и ще ми каже ” мислеше си Алекс
-Наивница..нали не мислиш , че този град е .....
- Каталина ... – извика някой от верандата


_________________
Вижте профила на потребителя http://vampirediariesrpgfor.bulgarianforum.net/forum.htm

14 Re: Река на надеждата on Нед Ное 14, 2010 12:29 am

Много е заинтригуваша супер е! цветенце
Пускай следвашата глава sladoled


_________________
Game On!!

Вижте профила на потребителя

15 Re: Река на надеждата on Нед Ное 14, 2010 11:59 pm

Елена Гилбърт

avatar
АдМинЧеЕ :P
АдМинЧеЕ :P
8 глава


-Замълчи – Кристофър закрачи към тях
-Остави я да говори – ядосано каз Алекс
-Да Крис, остави ме да говоря..време е малката Алекс да научи всичко
-Не – извика Кристофър – Върви вътре Алекс
-Моля ? – Алекс беше учудена – Няма да вляза
-Александра моля те, влез – този хпът тона на Кристофър беше умоляващ
-Криете нещо то мен и искам да знам – настоя Алекс.
Стоеше между Крис и Каталина в бялата си рокля , която на лунната светлина и придаваше още по-специфичен цвят.
-Подяволите Алекс влез вътре и ме остави с Каталина – Крис вече я беше хванал за лакътя
-Пусни ме – опита да се измъкне Алекс
-Остави я Крис,време е тайната да се разкрие – Каталина стоеше самодоволно,
а на лицето й грейна усмивка.Кристофър се извърна и я удари по лицето
-Грубиян, как можа –Алекс опита да помогне на Каталина,но Крис я хвана през кръста и я поведе към колите.
Каталина стоеше на плажа със зачервено лице и стиснати ьмруци
-Този път прекали Кристофър и това няма да остане така – промълви Ката
-Пусни ме , къде ме водиш? – Алекс се дърпаше,но Крис бе по-силен от нея и я качи в колата си.
Потегли от къщата без да каже нищо.Караше по пътя а Алекс незнаеше какво става.Въртеше се в колата и опитваше да откопчее колана си .
-Спри – извика Алекс,но Кристофър не я слушаше а само гледаше напред със сериозно изражение.
-Кристофър спри проклетата кола – ядосано викна момичето.Но той продължаваше да мълчи.Алекс гледаше навън, но непознаваше пътя.Незнаеше къде отива. В главата й се въртяха хиляди неща. Каталина , пръстена...В този миг видя същия пръстен на ръката на Кристофър . Но този път беше по-отблизо, беше слънце,символа на светлината , но не обикновенно слънце....а черно слънце ,Алекс знаеше какво значи . Той се появяваше от нищото,бе студен.... и определено на снимката не беше негов прароднина. „Господи истина е ” помисли си Алекс
Изведнъж колата спря ,Алекс се огледа..намриаше се близо до вода,, тя я усети от колата .Вратата се отвори и Крис и подаде ръка да слезе , но Алекс сама излезе от колата и закрачи към езерото.
-Какво е това? – попита тя
-Вода,езеро – отвърна Крис загледан във водата
-Защо сме тук? – гласът й трепереше
-Да поговорим – приближи се Крис
-Защо я удари? – Алекс се дръпна
-Тя е лъжкиня Алекс
-А ти не си? – гласът и стана сериозен
-Не съм те лъгал Алекс – отговори спокойно Крес
Алекс повдигна вежди.Той продължаваше да я лъже.Тя знаеше много неща.
-Нима! Къде са те Кристофър? – той я погледна въпросително-Родителите ти?
-На път както знаеш
-Къде? Из гробищата? А пръстена?
-Какво за него?
-Спри, видях го на картината в стаята на Валерия
-Това е прадядо ми – спокойно отвърна Крис
-А аз съм кралица Елизабет – съркастично го поправи Алекс
-Не разбирам накъде биеш? – Кристофър стана сериозен
-Много добре знаеш.Разкрих тайната ти Кристофър и не само нея....
-Алекс ... – опита да я прекъсне той
-Не, искаше да говорим..остави ме да говоря тогава.
Алекс направи кратка пауза загледана във водата пред нея
-Чух те Крис , чух разговора с леля и искам да знам как така си обещал на мама?
-Аз..не си чула
-Не съм глурава Крис...онзи ден когато се появи,проследил си ме.....появяваш се изневиделица, студен си, стоиш на картина отпреди 370 години....да продължа или ще ми кажеш
-Грешиш Алекс...всичко това е съвпадение..не съм – той замлъкна – това което си прочела е лъжа
-Лъжа...и тук няма паднали, върколаци и ...и вампири?
-Няма ! Само плодвъображението ти
-И Бианка и Розата са мит..стихиите,тези които ги владеят също?
Алекс стоеше на метри от брега , луната огряваше и двамата...облечени в бяло бяха съвършенни. Въпреки сериозността на разговора Крис неспираше да я гледа , неспираше да се наслаждава на красотата й.
-Отговори ми – настоя Алекс – Нима не си вампир?
Александра се приближи смело да него гледайки го в очите
-Не , не съм. Как ти хрумна – Крис опита да запази самообладание пред нея .
-Спри..спри да ме лъжеш – молеше го Алекс
-Ами ти ? Разкрий ми тайната си...и може би аз ще ти кажа моята. Какво е станало? Защо онази нощ ме отблъсна така?
-Защото аз....-Алекс присви очи – немога..твърде е болезнено за мен – една сълза се стече по бузата й
-Аз съм тук с теб – той избърса сълзата й с устни и я прегърна нежно.
-Преди 3 години на Маракайбо... – Алекс преглътна тежка – бях насилена..Влязоха в палатката ме..нищо неможех да сторя ...както в ноща когато ти се появи.
Крис я притисна да себе си, целуна челото й и прошепна в ухото й
-Сега си тук с мен и си м безопасност
-Ами т и?
-Какво аз?
-Каква е тайната ти? – Алекс леко си отдръпна
-Аз..Обичам те Алекс . Това е тайната ми


_________________
Вижте профила на потребителя http://vampirediariesrpgfor.bulgarianforum.net/forum.htm

16 Re: Река на надеждата on Пон Ное 15, 2010 1:05 am

imitiram umirane ogneno surce super super <3 цветенце lol!

Вижте профила на потребителя

17 Re: Река на надеждата on Пон Ное 15, 2010 1:38 am

Елена Гилбърт

avatar
АдМинЧеЕ :P
АдМинЧеЕ :P
Радвам се че ви харесва много скоро ще пусна и 9 глава


_________________
Вижте профила на потребителя http://vampirediariesrpgfor.bulgarianforum.net/forum.htm

18 Re: Река на надеждата on Съб Ное 20, 2010 5:58 am

Елена Гилбърт

avatar
АдМинЧеЕ :P
АдМинЧеЕ :P
9 глава

Алекс се дръпна от него и го погледна яростно. В гърдите и вилнееше буря. Искаше да го удари , да го накара да признае
-Как....ти си невъзможен . Не това искам да знам – извика тя – Измами ме
Александра тръгна към колата , но Крис я спря . Обърна я към себе си опитвайки да я целуне отново....Но тя се дръпна
-Пусни ме ..ти не ме обичаш. Искаш само да скриеш от мен истината , но аз знам. – каза му тя
-Казах ти , това е мит
-А аз ти казах ,че имам доказателства – Алекс го гледаше настоятелно , щеше да го накара да си признае
-Какви доказателства? ...хайде Алекс кажи ми...
-Не – отсече момичето – не и докато не признаеш , че криете нещо и мама е крила , а сега и ти и леля – Алекс се наведе и взе камъче от земята.
-Какво правиш? – очите на Крис следяха действията й , Александра не кажа нищо само притисна камъка към дланта си , докато от там не протече кръв..Кристофър стана сериозен, тялото му се стегна и Алекс видя това. Усети че той едвам се сдържа и нарочно вдигна ръката си и малка капка падна върху бялата и рокля .
-Не го прави – гласът му беше сериозен – Не го прави Алекс
-Или какво? Какво Крис , ще ме нараниш ли?
При вида на кръвта по бялата й рокля Крес стана още по-нервен , очите му следяха само нея , а в погледа му тя долови желание , но не желанието на мъж към жена.
-Защо го правиш? Нима искаш да се нараниш?
-Не просто искам да ти докажа,че с мен не можеш да си играеш
-Сега Алекс , сега кой ще те защити ? – лицето му се преобрази , зъбите му се издължиха , а очите му – станаха червени . Бореше се с всички сили да не я доближи. Не искаше да я нарани.
-Грешиш Крис , има кой да ме защити – тя го погледна с увереност – Но по-важното е , че сега съм сигурна...ти си вампир.
-И не те ли е страх...дори не знаеш на какво съм способен .
Кристофър сменяше позицията си светкавично . В един момент бе зад нея , в следващия пред нея. Докосваше я нежно , играеше си с Алекс
-Мислиш ли , че ме плашиш Крис? – тя все още бе спокойна – Само едно ме притеснява...незнам каква дарба имаш?
-Защо ти е тя? – чу гласът му в ухото си
Алекс изтръпна ,но не от страх
-От любопитство – отговори му Алекс
-Наистина? – тя долови смях
-Неочаквах да е забавно – реши да играе играта му – Какво , ще си играеш с мен и ще ме убиеш? Това ли бе целта ти ? Да ме оплетеш в мрежите си , да те разкрия , за да ти е по-лесно да ме нараниш ли?
-Ама наистина имаш развинтено въображение – смехът на Крис стихна – Обичам те Алекс , но не биваше да си играеш с тайната ми
-Ами сего сме квит – засмя се Алекс – ти знаеш моята ,а аз твоята
Тази игра ставаше досадна за Алекс. Кристофър не се виждаше , но тя знаеше ,че той е наблизо . Обърна се към водата и го видя ...стоеше пред нея и можеше да усети дъха му.
-Искаше да узнаеш дарбата ми?
-Да, моля – каза Алекс подигравателно
-Първо ми кажи нещо
-Стига да мога
-Алекс не се шегувай с това – тя само примигна – Защо реши , че крием нещо когато дойде?
Алекс се засмя , но Крис остана сериозен
-Знаеш , казах ти. Заради нея е.Наследих нюха й . А ти защо не ми призна когато те попитах?
Изведнъж тялото й се стегна , опита да се отмести , но тялото не я слушаше.Опита да вдигне ръка ,но не успя
-Това е дарбата ми Алекс , мога да те парализирам и да си играя – Крис тръгна към нея , а Алекс го наблюдаваше странно спокойна
-Да сега ще ти е лесно , знаеш че това ще ме нарани – тя затвори очи
-Не искам това , не разбра ли , че ако исках до сега щеше да си мъртва – каза Крис спокойно.
Докато обаче вървеше към нея силна струя вода го удари в гръб и той падна , а тялото на Алекс бе отново свободно. Та осана на мястото си докато Крис се изправи и тя видя изненадата в очите му.
-Но как? – попита той
Алекс стоеше пред него , съвсем спокойна
-Не само ти криеш тайна ... – засмя се тя
-Но ...кога, как? – Крис я гледаше с тревога
-Ноща на Маракайбо....
-Да каза ми – той се приближи , но Алекс вдигна ръка и водата отново се раздвижи – Спокойно , не искам да те нараня Алекс...Успокой се, а и водата няма да ме спре особено
Алекс се отпусна и водата стихна. Тя се обърна с гръб към него и прибра дългата си коса . Кристофър видя татуировката й.
-Какво стана? – Крис стана нервен
-онази нощ след като се насити на тялото ми, онзи нещастник реши да предостави моя милост на приятеля си . В онзи миг видях възможност да се измъкна – сълзите в очите й напираха, тя клекна до водата.Крис се приближи до нея и я прегърна
-Паднала си в езерото и водата те е спасила..придобила си силата – той говореше тихо.Алекс кимна в знак на съгласие
-Но в замяна на моя живот.....
-Да знам.....тя си отиде.Бях там Алекс
-Знаех си – Алекс се изправи – Докога ще криеш от мен?
Кристофър не каза нищо.Покри я с якето си .
-Не аз трябва да ти кажа това. Да вървим
Алекс тръгна след него и се качи в колата.


-Значи и чрез ума си контролираш водата – пред къщатата на Алекс беше тихо
-Да , но само когато искам да скрия че съм била аз – Алекс слезе от колата.
Но изведнъж тялото й се стегна , а очите й се напълниха със сълзи.....тя гледаше къщата!


_________________
Вижте профила на потребителя http://vampirediariesrpgfor.bulgarianforum.net/forum.htm

19 Re: Река на надеждата on Съб Ное 20, 2010 5:19 pm

lol! imitiram umirane super ogneno surce <3

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите